(1848 ~ 1924) Всяко желание и всяка мисъл са издълбани

 (1848 ~ 1924)

„ Всяко предпочитание и всяка мисъл са издълбани върху мозъка на индивида, тъй като желанието и мислите водят началото си от мозъка, след което се насочат към частите на тялото, където и приключват. Затова всяка мисъл, съществуваща в мозъка на индивида, се намира и в мозъка, а оттова и в тялото му, разпределяйки се по реда на неговите елементи. Така всеки записва своя живот в тялото си и по този начин ангелите откриват автобиографията му в неговата конструкция. “ ~ СВЕДЕНБОРГ

Не е належащо да се позоваваме само на научни опити, с цел да потвърдим определящата роля на мозъка върху здравето и заболяванията. Нашият всекидневен опит ни дава многочислени доказателства за това. Учените са описали и разгласили стотици удивителни и забавни случаи, само че въпреки всичко единствено няколко от тях ще бъдат задоволителни, с цел да потвърдят нашата теза.

Ние дотолкоз сме привикнали със смъртоносния резултат на избрани типове и равнища на мислене, че даже и не се замисляме за това, че те предизвикват заболявания и гибел. Някой умира от „ мощен потрес “. Какво значи това? Това значи, че някоя неочаквана и доста мощна мисъл дотам е развалила телесния механизъм, че той е спрял да работи. Страхът, или по скоро мисълта за него, е спряла работата на сърцето. Някаква неочаквана възбуденост го предиздвикала да бие толкоз мощно, че просто някой кръвоносен съд не е издържал и се е спукал. Неочаквано мощна наслада предизвиква мощен прилив на кръв в мозъка, което води до разкъсване на тънка мембрана. Умира някой наш обичан човек и мисълта за скръбта ни по него попречва вярното храносмилане и обособяване, както и другите физиологични функционалности, зависещи от естественото умствено положение. Вследствие на тази тъга даденият човек отслабва и умира не от някаква болест, на която изтощеното тяло не може да се опълчи, а просто от скръбната и мъчителна мисъл. Неотдавна един лондонски трамвай катастрофира с гръм и тропот на улицата. Една млада дама, привидно здрава както всички останали, таман мислела да се качи в него, само че виждайки злополуката, тя се свлича мъртва на земята. Тя не била ударена от нищо и не страдала от никакво съществено заболяване. Тя просто си помислила, че се намира в заплаха и тази мисъл е била толкоз мощна, че нещо в нея се пречупило и връзката сред духа и тялото й била прекратена. Един по-спокоен и не толкоз обезпокоителен разум би издържал на сходен стрес. Една красива млада дама била ударена в лицето със стик за голф. Ударът счупил челюстта й, само че все пак след няколко седмици раната заздравяла. Останал обаче белег, който засегнал нейната красота. Мисълта за нейното оскверняване дотам обсебила мозъка й, че тя почнала да заобикаля да се среща с хора и меланхолията станала нейното всекидневно положение. Пътуванията из Европа и скъпите лекувания при експерти не помогнали с кой знае с какво. Мисълта, че е обезобразена лишила цялата наслада от живота й, изцедила цялата мощ от нейното тяло. Скоро тя не можела да стане от леглото. Лекарите не могли да локализират заболяване в който и да е орган. Много безразсъдно, без подозрение, само че това ни демонстрира какво може да аргументи една смъртоносна мисъл върху функционалностите на напълно здравото тяло. Ако дамата беше способна да се освободи от тази мисъл и да премисли станалото, здравето  още веднъж би могло да се върне.

Страхът и скръбта постоянно са били причина за прибързано побеляване на косата за дни или часове. Лудвиг Баварски, Мария Антоанета, Чарлс I и Херцогът на Брунсуик са исторически образци за това, само че сходни феномени се срещат и през днешния ден. Предполагаемото пояснение на това събитие е, че под въздействие на мощни страсти в тялото се отделят химични субстанции, евентуално сяра, които трансформират цвета на косата. Подобна химична реакция настава ненадейно в резултат на дадена мисъл, вместо последователно с придвижване на възрастта. Д-р Роджърс споделя: „ Много неща, които оказват едва въздействие върху тялото на индивида, форсират гибелта на косата, изключително депресивните усеща, корозивната тревога и напрегнатите мисли. “

Стотици други случаи демонстрират, че единствено мисълта е задоволителна, с цел да се провокира мощно страдалчество и даже да настъпи гибел. От друга страна страданията и заболяванията отстъпват пред мощната позитивна мисъл, пораждаща мощно неспокойствие или огромна наслада.

Откъде идва силата, която разрешава на една немощна, слаба жена, болна и неспособна да се обслужва сама от години, която има мощ само да премине от единия завършек на стаята до другия, да изтича бързо по стълбите и да изнесе на открито спящите деца от горящата къща? Откъде идва силата, която разрешава на тази нежна жена да измъкне покъщнината и леглото от горящата къща? Определено мускулите й не са получили нова мощ, кръвта й не се е обновила и въпреки всичко тази жена прави нещо, което при елементарни условия би било безусловно невероятно за нея. При пораждане на сериозна обстановка тя не помни своята уязвимост и вижда единствено тази сериозна обстановка. Опасността, която грози обичаното й дете и загубата на нейния дом се изправя право пред нея. В този миг тя е уверена, че може да извърши това, което желае, и го прави. Необходимата сила идва не от промененото положение на кръвта или мускулите, а от промененото положение на мозъка. Мускулите са дали силата, само че на първо място е била убедеността, че може да извърши това.

Пожарът, заплахата, възбудата, нуждата да се избави живота и имуществото, краткотрайната давност на нейната хипотетична болест - всичко това е било належащо, с цел да предизвика мозъка да проработи в вярната посока.

Свидетелствата за превъзходството на мозъка над тялото могат да се видят на доста места. Учудващото е това, че човечеството от антични времена съумява да разпознае знаците и да направи верни заключения и дейности във връзка с това събитие. Подобно на силата на електричеството, която прескача по въздуха, моретата и океаните, с цел да съобщи разнообразни известия, изпратени от хората, силата на мозъка постоянно е съществувала, само че едвам в този момент хората стартират да осъзнават това.

Ролята, която играе мозъкът при лечение на заболяванията, е известна на доста лекари и в редица книги са дадени образци, при които мозъкът е приключил повече работа, в сравнение с медикаментите или хирургията. Един от най-големите престижи в медицината, доктор Уилиам Ослър, извикан от самия крал Едуард VII от университета Джон Хонкинс за професор по медицина в Оксфордския университет, написа следното в „ Енциклопедия американа “: „ Психичният способ постоянно е имал своето значимо място, макар че като цяло той остава чужд за лекарите. Голяма част от оздравяването се дължи на вярата, която импулсира духа, кара кръвта да циркулира по-свободно и разрешава на нервите да извършват своите функционалности без разстройства. Безнадеждността или неналичието на религия постоянно ще доведат и най-издръжливия организъм до преддверието на гибелта. Вярата ще направи допустимо даже лъжица вода или парче самун да сторят знамение в процеса на излекуване, до момента в който и най-хубавото лекарство, одобрявано с обезсърчение, няма да реализира нищо. Основата на цялата здравна специалност е вярата в доктора, в медикаментите, които той предписва и в неговите способи. “

Почти същото написа и доктор Смит Ели Джилайф от Колумбийския университет в същата тази енциклопедия: „ Безсъмнено най-старият, и в това време най-младият лечебен метод, е внушението. Силата на изцелението посредством религия не е владеене на която и да е фракция или класа, или запазена марка на някаква система. Вярата в разнообразни божества, молебствия към дървени и каменни идоли, баяния, вярата в лекаря и в личните сили - всичко това е израз на огромната лечебна мощ на оздравяването, която се крие във въздействието на умственото положение върху функционалностите на тялото. Тези неща не могат да реалокират планини, те не могат да излекуват белодробна туберкулоза; не могат да повлияят върху строшен крайник или парализа на даден орган; само че все пак внушението, в своите разнообразни форми, може да бъде и е едно от най-силните средства в лечебната процедура. С тази мощ злоупотребяват разнообразни хипнотизатори, ясновидци, гледачки и доста други паразити, за описването на които не разполагам с задоволително място. Човешкият разум е лековерен - той има вяра в това, което желае или желае - и потреблението на внушението в лечението е една от най-големите сили, които може да се употребява както за положително, по този начин и за зло. “

С това изявление доктор Джелайф, може би като представител на ултраконсервативното течение в здравната колегия, ненапълно подценява силата на внушението, само че въпреки всичко той несъмнено ще признае, че върху процеса на зарастване на счупената кост положението на мозъка на пациента играе витално значимо въздействие, защото визира всички витални функционалности като дишането, храносмилането, обмяната и отделянето. Умът играе решаваща роля и върху общото положение и хигиената на пациента, която е основна при лекуването на белодробната туберкулоза, а също по този начин даже и при изцяло парализирани пациенти е допустимо да се повлияе посредством принудително провокиране на потрес върху мозъка и нервната система.

Още преди години Сър Джеймс Й. Симпсън е споделил: „ Лекарят не схваща и не ползва изцяло своето изкуство, в случай че подценява удивителното въздействие на мозъка над тялото “.

Чърчил е синтезирал философията на здравето в стиховете: „ Най-сигурният път към здравето е в никакъв случай да не споделяме, че ще се разболеем. Повечето от злините и нелепите кончини идват от докторите и фантазиите. “

От: „ Човекът стопанин на мислите и възприятията си “, Орисън Сует Марден, изд. „ Здраве и благополучие “, 2005 година
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924), commons.wikimedia.org